/ април 16, 2018/ Полезни статии/ 1 comments

Да общуваш с енергията е празник! Незнайно защо хората искат да работят с нея, а не
да я празнуват?!

Ако сте се срещали с популярната днес представа за тайчи, сигурно знаете че това
понятие се свързва с изпълняването на бавни и плавни движения. Упражнения, които
китайците правят често сутрин на открито в парка. За много наблюдатели това е просто
екзотичен източен танц, а и самите практикуващи рядко си дават сметка как точно
работи тяхната практика. Всички са наясно, че има резултат, често неочакван и
необясним, но факта на неговото присъствие е налице. Както някой казват: „Гледам че
няма нищо и си викам, а-а- а … тука има нещо!”

Тайчи /или „тайдзи”/ по определение означава отграничаването на нашия субективен
свят на възприятия от формите и събитията, протичащи вътре или вън от нас. Това
явление се свързва с нашите способности да възприемаме възможностите и
ограниченията си, нашите ментални и емоционални граници, както и обективно
наложените ни физически ограничения. С две думи съвременният свят разширявайки
своите граници силно навлиза и ограничава пространството, което човек е свикнал да
чувства и да усеща, да възприема като свое – лично, в семейството и в отношенията с
близки и приятели. Това се случва във всички области на живота и с всяко нещо, с
което човек се занимава. Така ограниченията на пространството все повече се
увеличават като блокират комфорта на пространството, в което се чувстваме удобно.
Тези граници ни притискат включително очертани във времето, което става все по-
малко и по-натоварено от потребността в границите на тези ограничения да се случат
много неща, които са необходими /или мислим за необходими/. Не е ли това, което
предизвиква така наречания по модерен начин „стрес”?!
Практикуването на движенията в тайчи действа точно в обратна посока. То разширява
границите на нашите възприятия за пространство и време. Осигурява достатъчно
количество точно от тези ресурси на нашето съществуване, които стресът блокира и
ограничава. Допринася за тяхното по-добро разбиране и по-добро използване. Най-
привлекателното може би е, че практически този процес работи, независимо дали го
разбирате или не. Това често ни освобождава от необходимостта да отделяме
допълнително натоварващо ни внимание на практиката. От друга страна самата
практика е достатъчно наситена с внимание, така че разрушава ограниченията на
обикновените ни възприятия за време и пространство и дава възможност за тяхното
разширяване и разтваряне. Как това става – е същността на онова, което можете да
научите в практиката на тайчи-упражненията. Това е нещото, за което бихте получили
съдействието на учител с неговите разяснения и насоки. Затова процесът на изучаване
на тайчи винаги е личен и практически насочен. Той променя света, неговите граници
вътре и вън от вас, такива каквито сте, тук и сега. По този начин редуцира стреса като
балансира и разпределя натоварването, така че освобождава място за вашето свободно
съществуване.

Всеки започва своето изследване на Тайчи от това място и положение, където се
намира самият той и какъвто представлява в този момент. Неговото изследване се
простира до толкова, доколкото всеки сам се осмелява да си позволи. Остава да
опитате!

Валери Иванов – лаошъ

1 Comment

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*